Робският труд при комунизма : гордостта на “народната власт”

Реклама :

45 години ни наливаха в главите как работниците се борили с капиталистите за по-големи надници

Какво построи “народната власт” по соца? “Хиляди заводи”, пътища, болници… Започвам с вестник Работническо дело от 1974 г., в който се отбелязва първата копка на строежа на магистрала Хемус. За 15 години при тая “цъфтяща” икономика, кога “всичко си имахме” другаря Живков не успя да построи една магистрала, що така?

Кой е строил в България?

Ето ви малко данни, с които “другарите” все още се гордеят. Експозиция посветена на бригадирското движение в Историческия музей в Димитровград. Цитирам:

“На 5 август 1946 г. 2075 бригадири започват прокопаването на първокласен шосеен път през Хаинбоазкия проход. За периода 1946-1950 г. стотици хиляди млади хора участват в изграждането на едни от най-големите обекти в нашата страна. Изграждането на ж.п.линиите Перник-Волуяк, Ловеч-Троян, Самуил-Силистра, на язовирите „Копринка” и „Росица”, електрификацията на страната и др. На строителните площадка на Химическия комбинат, на Циментовия завод и на първите жилищни блокове в града, при прокарването на първите улици, при изграждане дигата на р. Марица, своят безвъзмезден труд дават над 45 000 младежи от цялата страна. Благодарение на бригадирското движение е изградена териториалната инфраструктурата на страната – построени са важни шосейни и железопътни линии, язовири, електроцентрали, далекопроводи, промишлени предприятия, обществени сгради, извършени са множество залесителни мероприятия и др. Голяма част от тези обекти се ползват и днес.”

45 години ни наливаха в главите как работниците се борили с капиталистите за по-големи надници, как са създадени профсъюзите и за борбата срещу детския труд. Четяхме Вапцаров и как се строи завод:

“Децата ни мрат
в задушната смрад
със жадни за слънце очи.
А ние? – Бездушно
превиваме врат
и мълчиме,
позорно мълчим.
Прокарахме мрежи
и в тях укротена тече,
да, нашата кръв
преминава.
Със нокти дълбахме скалите.
В гранита тунели пробихме.
Опасахме с релси земята….”

Така, така, ама

при “народната власт” сме строили заводи без да ни плащат

Всичко е построено с безплатен робски труд, който наричаха “доброволен”. 45-те хиляди младежи построили Хаинбоаз са работили безплатно, спали са в бараки и палатки, върху сламени дюшеци и
без течаща вода и баня. Нещо като в плантациите в южните щати на САЩ, но при минусови температури през късната есен.

Реклама :

В социалистическа България всичко построено от комунистите е плод не на държавата и развитата икономика, а на принудителен, безплатен труд! Гордостта на соца Циментовият и Химическият заводи са строени от бригадири! Една соц. лелка ми възрази, че “сме си строили за нас”. Сериозно ли? Ами като сме си го строили, защо сме плащали данъци?

В нормалните пазарни икономики, хората плащат данъци и държавата строи. При соца хем плащаш данък, хем работиш 45 дни ангария, хем после ти обясняват, че всичко било безплатно!? Най-обичах да слушам как капиталистите са експлоатирали детския труд, докато бачках на 16 години 45 дни в консервния комбинат в Стамболийски. Доброволно! Щото ако не отидеш “доброволно” в гимназията ти влиза в характеристиката. Ако си студент и не носиш удостоверение за участие в бригада не можеш да запишеш следващ семестър.
Четох едно изказване във Фейсбук на Михаил Миков от БСП по повод годишнината от създаването на първата национална бригада – 5 август 1946 г : “Организираното бригадирско движение е доказало колко градивни могат да бъдат левите сили. Инфраструктурни обекти, ж.п. линии, язовири, заводи… цял град – това ражда трудът на този младежки и патриотичен устрем, променил облика на Родината. България от седемдесетте години на миналия век е продукт на усилията и приноса на всички българи в изграждането й.”

Човекът си го признава в прав текст! НЕ държавата, НЕ губещата “планова” икономика, НЕ помощта на Съветския Съюз, а безплатният ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН труд на хиляди български младежи! Докато те работиха без да им се плаща, други се гордеят с построено и приписват заслугата на партията и държавата.

А “ентусиазма” на другаря Миков го имаше само във вестниците и в докладите на партийните събрания – всъщност всички псувахме. В заключението на своята реч другарят Миков казва: “Единство в името на обща справедлива кауза, ентусиазъм и солидарност в интерес на цялото общество. Ние трябва да променим тази страна и да възстановим връзките между хората и между народа и държавата”.

Ами възстановете ги, другарю Миков! Вместо да водите привържениците си на Бузлуджа на бира с кебапчета, съберете се под лозунга “Строим за Родината” и вървете да копаете на магистралата да дадете пример. После Ви чакат АЕЦ Белене, Южен Поток… Хайде, всички до един! Всичко в името на човека, всичко за благото на човека!

Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!

Източник: flagman

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Pin It on Pinterest

Skip to toolbar